It is coming...

Рожденният ден тихо се огледа, нявън нямаше никой, всички спяха. Той се приплъзна по стената, отново се огледа и с по-уверена крачка се отправи към нея. Тя измърмори нещо на сън. Той приседна до леглото и и я погледна. Още изглеждаше момиче, дори на сън беше нервна, дори насън изражението и беше скептично. Какво ли сънуваше пак, къде ли се луташе? Тя знаеше, че той наближава, усещаше присъствието му, но продължаваше да спи. Рожденният ден се отдръпна, утре щеше да намине отново. За да я събуди, за да я накара да помисли, за да и припомни...