За красотата

Напоследък все по-често си мисля, че хората забравят за красотата. Красотата на малките детайли, на скритите улички, на бързите усмивки, на слънчевата светлина, на истинските чувства...тя е навсякъде около нас, а ние забързани, замислени, заблудени, спираме да я забелязваме. А тя е някъде там, и очаква пак да се завърнем, да я забележим, да поспрем, да се замислим - кои сме, какво харесвахме преди, какво ни правеше щастливи? Къде загубихме способността си да я виждаме, нея, красотата...?!