За хубавата книга

Хубавата книга е като хубавото вино - очарова, отпуска, кара те да се замислиш, да се рееш или пък да се съсредоточиш в историята, да помечтаеш...Да четеш хубава книга е като да се омагоьосваш...най-подходящото време за хубавата книга е неделя сутрин - в тишината на времето да се насладиш на магията на думите, на различните истории, да влезеш в тях, да се слееш с героите, да преживееш чуждите емоции. Все по-рядко намирам време за четене, а хилядите хубави книги са там и чакат да ги намеря, да им се насладя и да ги осмисля. И тъй като Коледа наближава - хубавата книга е хубав подарък. А тази на Виргиния Захариева е просто прекрасна!

Isn't he great...?

What is the style?

Чела съм много за стила - думи на големи дизайнери, на актриси, на манекенки, на стилисти, на коафьори и на обикновени фризьори...Стилът бил това, стилът бил онова, хората се раждали със стил, хората изграждали стил...Днес се замислих какво е за мен стилът. Стилът това е майка ми. Майка ми винаги изглежда добре, винаги ухае добре и винаги сияе. А когато бях малка живеехме в комунизъм - не беше лесно да си различен, светъл, прекрасен..У дома имаше страхотни обувки, такива които и до днес търся, когато се прибера, за да проверя дали евентуално не могат да се поизлъскат, да скоча в тях и да дефилирам, както когато бях на девет - по цял ден се въртях пред огледалото нахлузила обувките и облечена в пола и сако или рокля поне три пъти по-големи от мен...Майка ми е човекът, който никога не ми даде съвет как да се обличам, но всеки неин тоалет, рокля и чифт обувки така са се отбелязали в съзнанието ми, че до ден днешен помня как съчетаваше материи и цветове тогава! В сегашно време е същата - винаги закъснява, защото и трябват три часа за да се приготви. И колкото всички да искаме да избягаме от родителите си като типаж - рано или късно се превръщаме в техни копия. В моя случай - благодаря мамо!

I love him :)

Уди Алън. Обичам го! Оставя ме с толкова много въпроси в главата, с толкова много колебания, оставя ме винаги объркана, леко развеселена, търсеща, питаща...Кое е черно, кое е бяло, как бих постъпила аз, това ли е животът, а това ли е наистина любовта...?! Кое е най-важното? Аз ли съм права, той ли е прав, кой от двама ни е по-големият невротик, аз характер ли съм от неговите филми?! Винаги има луди хипохондрици, които в по-голямата си част мразят човечеството и неговите слабости, винаги са иронични, и са най-умните, и най-много разбират от всичко.. :) Поредният страхотен филм, нямам думи!

Some Birthday presents - jewels :)

Получих предимно бижута за рожденния си ден! Похвално, защото обожавам обици, а когато има и колиета към тях - магията е пълна :). За съжеление сънят упорито ми пречи да търся съвършенството във фотографията в момента, за това ще кача снимките така, както ги направих току що! Следващия път ще кача летвата на качеството, обещавам... :) П.С. По-голямата част от бижутата можете да намерите на сайта , от скоро имат и магазин в София!

It came :)

Рожденният ден дойде. Днес е. Какво е предимството на това да порастваш ли? Ами започваш да разбираш от хубавия живот, започваш да цениш нещата, започваш да се чувстваш по добре в кожата си. Откриваш джаза, малко по-малко забравяш за тупалките, откриваш червеното вино, започваш да пренебрегваш водката със сок, започваш да разбираш себе си, да цениш времето и чувствата си, стесняваш кръга на приятелите, но се забавляваш повече с тях, разбираш, че по -скоро е важно качеството, отколкото количеството (почти при всичко), започваш да експериментираш със стилове и цветове, но никога с вкуса ;). Научаваш се да се наслаждаваш на храната, и се научаваш да я приготвяш, научаваш се да харесваш и дъждовното време, научаваш се да шофираш по-добре, оценяваш повече хората, които са до теб, защото те са малко и ти е чудно защо те търпят...Това е, всичко останало си е същото..

It is coming...

Рожденният ден тихо се огледа, нявън нямаше никой, всички спяха. Той се приплъзна по стената, отново се огледа и с по-уверена крачка се отправи към нея. Тя измърмори нещо на сън. Той приседна до леглото и и я погледна. Още изглеждаше момиче, дори на сън беше нервна, дори насън изражението и беше скептично. Какво ли сънуваше пак, къде ли се луташе? Тя знаеше, че той наближава, усещаше присъствието му, но продължаваше да спи. Рожденният ден се отдръпна, утре щеше да намине отново. За да я събуди, за да я накара да помисли, за да и припомни...

Trends

Тъй като напоследък не мога да спя до късно, в събота сутрин имам много време да разузная какво се случва в модната индустрия :) На style.com намерих trend report за 2010. Много неща бяха наистина впечатляващи, но не ставаха за носене, но пък тези, тези бих ги носила до припадък...Особено сандалите на Roger Vivier.... Roger Vivier sandal, Manolo Blahnik sandal, Louis Vuitton bracelets, Gucci leather bag, Christian Louboutin satin peep-toe, Balmain sandal

За големите чанти

Харесвам големите чанти - дават ти възможност да носиш част от живота си навсякъде..В тази, която си купих наскоро при едно пътуване до Атина, в продължение на два дни носех ябълка, банан, полупразна бутилка кока-кола, бонбони за гърло с вкус на черен пипер и канела, крем за ръце, 3 червила, сенки, портфейл, документи за кола, шал, солети...В един момент ми дотежа и като започнах да изкарвам нещата се ококорих - кому беше нужно..изядох банана, ябълката все още си седи сама на масата в кухнята, кока-колата бе изпита, а чантата бе напълнена с новите попълнения (тефтер, очила, парфюм) и пое отново с мен из града...Да живеят големите чанти!

Вино

От вчера вечерта имам ново любимо червено вино. Прекрасно, с плътен, леко плодов вкус, но същевременно леко, вкусовете му разкриват постепенно...Страхотно е! Това е една от причините да обичам зимата - не само можеш да носиш поло и дебел чорапогащник, но мoжеш и да пиеш червено вино до насита! Виното се казва Zeyla Мерло, българско е, и току що проверих - има го в Casa Vino :)

Събота сутрин

Събота сутрин, тишина, чаша кафе...перфектното време да се поровиш из модните сайтове. Останах впечатлена от колекцията на Akris SS 2010. Изчистени, семпли, прекрасни неща!

За красотата

Напоследък все по-често си мисля, че хората забравят за красотата. Красотата на малките детайли, на скритите улички, на бързите усмивки, на слънчевата светлина, на истинските чувства...тя е навсякъде около нас, а ние забързани, замислени, заблудени, спираме да я забелязваме. А тя е някъде там, и очаква пак да се завърнем, да я забележим, да поспрем, да се замислим - кои сме, какво харесвахме преди, какво ни правеше щастливи? Къде загубихме способността си да я виждаме, нея, красотата...?!

Talking about sexy dresses...

Herve Leger...you can never go wrong if you buy onе of their dresses...just brilliant