Moods

Много неща, много емоции, много надежди, много страхове, много очаквания, много отговорности, малко почивка, една кока кола, паста, душ, сън...и пак много емоции, малко усмивки, никакво пазаруване, много смелост, малко слънце, много притеснения, кока кола, Jazz FM, сън и така...

Christmas presents ;)

Само съм нахвърлила няколко идеи за това как можем да се усмихнем по-широко по Коледа...;) стават чудеса, току виж някой находчив младеж се разрови в необятното интернет пространство и реши да ни купи червеното палто на Вивиан Уестууд, или пък лилавите обувки с панделка или високите сандали с капси на Курт Гайгер...само за около 65 паунда, бежовите боти на Топ Шоп за 90 паунда или червената рокля на Дона Каран, която би накарала всеки мъж да загуби ума и дума... Красотата е навсякъде около нас, и въпреки многото обувки тук, тя не се крие само в тях. Тя е в малкия жест, в приятната изненада, в усмихнатите очи, в радостното плесване с ръце..Тази година съм решила да подарявам подаръци за душата - музика и книги, разбира се само на тези, които знам че ще го оценят! Дано вливането в Коледната суматоха е приятно за всички ни, аз нямам търпение и вече започнах.. :) Cheers!

What is the style?

Чела съм много за стила - думи на големи дизайнери, на актриси, на манекенки, на стилисти, на коафьори и на обикновени фризьори...Стилът бил това, стилът бил онова, хората се раждали със стил, хората изграждали стил...Днес се замислих какво е за мен стилът. Стилът това е майка ми. Майка ми винаги изглежда добре, винаги ухае добре и винаги сияе. А когато бях малка живеехме в комунизъм - не беше лесно да си различен, светъл, прекрасен..У дома имаше страхотни обувки, такива които и до днес търся, когато се прибера, за да проверя дали евентуално не могат да се поизлъскат, да скоча в тях и да дефилирам, както когато бях на девет - по цял ден се въртях пред огледалото нахлузила обувките и облечена в пола и сако или рокля поне три пъти по-големи от мен...Майка ми е човекът, който никога не ми даде съвет как да се обличам, но всеки неин тоалет, рокля и чифт обувки така са се отбелязали в съзнанието ми, че до ден днешен помня как съчетаваше материи и цветове тогава! В сегашно време е същата - винаги закъснява, защото и трябват три часа за да се приготви. И колкото всички да искаме да избягаме от родителите си като типаж - рано или късно се превръщаме в техни копия. В моя случай - благодаря мамо!

It came :)

Рожденният ден дойде. Днес е. Какво е предимството на това да порастваш ли? Ами започваш да разбираш от хубавия живот, започваш да цениш нещата, започваш да се чувстваш по добре в кожата си. Откриваш джаза, малко по-малко забравяш за тупалките, откриваш червеното вино, започваш да пренебрегваш водката със сок, започваш да разбираш себе си, да цениш времето и чувствата си, стесняваш кръга на приятелите, но се забавляваш повече с тях, разбираш, че по -скоро е важно качеството, отколкото количеството (почти при всичко), започваш да експериментираш със стилове и цветове, но никога с вкуса ;). Научаваш се да се наслаждаваш на храната, и се научаваш да я приготвяш, научаваш се да харесваш и дъждовното време, научаваш се да шофираш по-добре, оценяваш повече хората, които са до теб, защото те са малко и ти е чудно защо те търпят...Това е, всичко останало си е същото..

It is coming...

Рожденният ден тихо се огледа, нявън нямаше никой, всички спяха. Той се приплъзна по стената, отново се огледа и с по-уверена крачка се отправи към нея. Тя измърмори нещо на сън. Той приседна до леглото и и я погледна. Още изглеждаше момиче, дори на сън беше нервна, дори насън изражението и беше скептично. Какво ли сънуваше пак, къде ли се луташе? Тя знаеше, че той наближава, усещаше присъствието му, но продължаваше да спи. Рожденният ден се отдръпна, утре щеше да намине отново. За да я събуди, за да я накара да помисли, за да и припомни...

Emotions

Вечеряйки си мисля за един обяд, на който бях наскоро, с хора, които са ми много близки. Беше толкова хубаво - смяхме се като луди, опитвахме се да се надвикаме, обеснявахме емоции, гледни точки, истории... Днес осъзнах, че ги обичам, до една, всички! Невероятен букет от характери - дами, бойци, някои от тях чувствителни, други - забавни, някои срамежливи, други - чисто луди... :) Обичам ги всички и искам всички те да са щастливи - да намерят своите пътища, да се борят, да следват мечтите си, да нямерят любовта (и пак, и пак, и пак...) Ще им стискам палци и ще се надявам.. Беше страхотен обяд! I enjoy my dinner and recall a lunch that I recently had with people that are very close to me..It was sooo nice, we were laughing like crazy, trying to outshout each other, sharing emotions...Today I realized that I love them..all of them! They are such a nice bunch of characters - real ladies, fighters, some of them are sensitive, others - funny, some of them shy, others - lunatics ... :) I love them all and I would like all of them to be happy, to find their own ways, to fight, to follow their dreams, to find the love (again and again)...I will keep my fingers crossed..It was a great lunch!

Най-накрая

Най-накрая, след хиляди опити успях сама да се справя със сложната задача "Създаване на блог". Петър пожела да помогне, но аз бях твърдо решена да се справя сама... voila! :) Триумф на ината над техниката.